Агроексперт и скулптор искат да слагат златна ябълка и водопад зад Джумаята

Ябълката е вдъхновила Стив Джобс и е символ на Ню Йорк, затова трябва да има такъв фонтан в Пловдив, аргументират се авторите на идеята

Красив, прекрасен проект, но… мястото му не е там. Ще натовари средата , изрази личното си мнение кметът на Централен Георги Стаменов

Теодор Караколев, Иво Дернев

Ябълката е символ на Ню Йорк. През 70-те е използвана за кампания за привличане на туристи – тогава градът е бил известен с престъпност, бунтове и стачки. С изображения на червени ябълки, Ню Йорк се ребрандирал като весел и ярък град, а доброволци раздавали плодовете на туристите по улиците. Така прякорът на града „Голямата ябълка“ се утвърдил – с тази интересна аргументация агроекспертът Красимир Кумчев представи идеята си за нов фонтан в Пловдив на стълбите зад Джумая джамия, в която ще участва и скулпторът Цвятко Сиромашки. Инициативата е частна, на двамата, но се отнася за обществено място, при това в самото сърце на града.

Според идеята, живото пространство, което събира младежи и често културни събития, трябва да се превърне в своеобразна река с водопади. Освен на агроексперта, концепцията е и на скулптора Цвятко Сиромашки. Водата ще тръгва от върха, където ще има голяма златна ябълка.

По информация на „Под тепето“, екипът е представил неофициално концепцията си пред представители на общината. Идеята им е те сами да финансират проекта в градската среда.

Ябълката е вдъхновила и Стив Джобс за компанията си „Епъл“. Тя е символ на плодородието и царица на плодовете, пише бизнесменът, който е производител и търговец на ябълки, и има фирма на име „Епъл консулт“. Поради тази причина идеята за ябълката е доста спорна, още повече, че плодът няма пряка връзка с древния град. Според инициаторите, ябълката щяла да символизира плодородието. Защо са избрали точно това място за този символ, не става ясно. Само преди няколко дни, при откриването на стелата на Йосиф Шнитер на Централни гробища, скулпторът Цвятко Сиромашки предположи друго- че символ на Пловдив може да е хризантемата, тъй като тя е вкарана в града за първи път от озеленителя Люсиен Шевалас.

Концепцията за „Фонтанът с ябълката“ обаче задължително трябва да бъде представена пред Експертен съвет по устройство на територията и други комисии, коментираха от културния отдел на общината. Освен това трябва да мине и през НИНКН, тъй като мястото попада в обхвата на защитената зона.

Приятели на Кумчев и Сиромашки в социалната мрежа харесват идеята им. Не така седят нещата обаче при ред други представители на културната общност. Концепцията за крещяща намеса в градската среда, при това тъкмо зад Джумая Джамия, не се приема никак добре и от представителите на архитектурната общност.

“ Идеята се лансира от инициативен комитет. Много харесвам композицията- красив, прекрасен проект, но… мястото му не е там. Това е моето лично мнение, което не се опитвам да налагам. Моята гледна точка е, че ако тази идея се реализира, то трябва да е на друго място в града, каквото може да се намери. Над тези стълби е Седмият хълм, в страни от тях в подножието им е Джумая Джамия и площадът пред нея. Всяка от тези забележителности носи своята тежест в градското пространство. Гледната ми точка е, че този фонтан много ще натовари пространството, което е много специфична и знакова зона. Не е задължително такива проекти да се реализират само на и около Главната и Капана. Има толкова много градски пространства, които могат да бъдат променени с подобни символи“, изрази личното си мнение кметът на район Централен Георги Стаменов.

Припомняме, че такива градски инициативи на доброволен принцип бяха много противоречиви и създадоха куп скандали през годините. Пример за това е чешмата във формата на Ритон край Централни хали. Срещу тази крещяща намеса в градска среда архитекти организираха дори протестна акция през 2014г.

През същата година много напрежение имаше и между инициативния комитет за поставянето на монумента на Борис Христов пред Дома на културата, който носи неговото име. През пролетта на 2014-та Цвятко Сиромашки монтира творбата си, въпреки че нямаше решение на общинския съвет и съответно позволение за това от общината и ръководството на Дома на културата. В последствие монументът бе узаконен.

Незабравими са и бурните градски дискусии около паметника на Филип Македонски на Римския стадион, и така нареченото Ренде на Главната.